КОТЕШКИЯ ЧАЛ / РИД (РЪБА КОТЕЧКОТО)

Един от най-въздушните и най-дълги ръбове в Пирин, който същевременно не е прекомерно техничен. За успешно преминаване са нужни добра форма и подбор на сравнително безветрен ден и стабилни снежни условия. Критичния пасаж – най-тесните 300-350м – представляват скален ръб, който през зимата на места е не повече от 50-60см широк и при снеговалеж оформя опасни козирки, надвесени на запад. Осигуровката тук е възможна само на класическа работа с късо въже и често има неосигуряеми пасажи с потенциал за фатални падания.

Ако се тръгне от м. Бетоловото през х. Яворов или от м. Пещерите над Банско, общата дължина на траверса може да стигне над 20км и над 2000м положителна денивелация за деня. Разумно е да се прави с нощувка на заслон Кончето след достигане на главното било, но при бързо-движеща свръзка с лек багаж е напълно възможно и да се слезе обратно в ниското, в рамките на един ден.

Ако условията позволяват ползването на ски, те са горещо препоръчителни за слизането!

Трудност: PD+ | 2500m, 500m d+ | II- | 40° ( дадена е дължината от връх Дунино куче до главното било)
Необходим инвентар: Един пикел, 30м въже, дълги ленти за осигуровка около камъни.
Време за преминаване: Около 2-2:30ч от връх Дунино куче до главното мраморно било

Подходящо време за преминаване:
Възможни са преминавания още от края на ноември чак до началото на май.
Рано през сезона (до средата-края на януари) най-неприятна и трудоемка е финалната част от заходите (подножието на вр. Дунино куче), която неминуемо минава през сериозно обрасли с клек места.
Това оформя ранните сутрешни часове през март и април като най-подходящи за достигане до ръба.
През месец май, преминаването през клековете по захода отново става значително затруднено.

По самия ръб условията варират от мек пресен сняг върху (на места) гладка скала (Ноември – Януари ), през добре фирновани участъци и оголена скала (до края на март) и стигат до изцяло оголена скала ( април – май ).
За всички преминавания е от ключово значение техниката ви на ходене с котки по тесен ръб да е много добра и сигурна!

ПОДХОДИ
Изходни пунктове: х. Яворов, м. Пещерите

Варианти:

1. х. Яворов – Парева поляна – вр. Дунино Куче

От хижа Яворов тръгнете по пътя за Погледец (зелена маркировка, широк черен път). Стойте на пътя, който движи по хоризонтал и подсича от север стръмните склонове с вековни иглолистни гори. Съвсем скоро този път се стеснява и се превръща в немаркирана пътека. Рано през сезона (ноември – януари), на около 20мин от хижата е възможно да напълните вода от “хайдушка чешма”. Продължавайте да следвате пътеката и разклоненията и в югоизточна посока и след още около 40-45мин пътеката ще започне да преодолява по-стръмни склонове, завивайки на юг. За още 15 минути ще достигнете Парева поляна, заключена между ридовете на Котешкия чал и Средоноса (1:00-1:30ч дотук).

Мястото е много живописно и подходящо за бивак, ако тръгвате от м. Бетоловото в следобедните часове (около 2:30-3ч от Бетоловото).

Намерете североизточния край на Парева поляна. От тук започва пътека, която движи по нагоре по дере през иглолистната гора в източна посока. Пътеката не е маркирана, но не е трудна за разпознаване. Започнете ли веднъж да катерите по дерето нагоре, дори при повече сняг не е лесно да се объркате. С набирането на височина, след около час (1км) ще излезете от гората и ще попаднете в поле от колеми клекове.

Това е пасажа на захода. Рано през сезона (края на декември), снегът едва-едва покрива клоните и само ги навежда към земята, като същевременно под тях има въздушни джобове и снега по земята не е изобщо консолидиран. Преминаването е много трудно (от степен отвратително нагоре). Дори със ски би било предразполагщо към чупене на ските в неочаквани въздушни джобове между клоните, а без тях – изисква ровене, скачане, плуване, провиране и всички други форми на тежък триизмерен клекинг.
С напредването на сезона нещата се подобряват значително и в сутрешните часове на март-април е най-поносимо и дори минава за “лесно и приятно”. По обяд в тези месеци, адът, разбира се, се връща.

Финалната част на захода през месец Декември 2019г.

Щом преодолеете около 300м през клека, движейки все на изток, ще излезете на премка по билото, а пред вас ще се ракрие гледка чак до рида на Стражите. От тази премка тръгвате на юг (дясно), за да изкачите още около 150-200м денивелация през нарядко обрасло с клек било към Дунино куче (45+ мин в неоптимален сняг).

Общо време за захода от х. Яворов: 2:30 – 4:00ч  в зависимост от условията

2. м. Пещерите – вр. Дунино куче

Щом оставите колите, пресечете реката и тръгнете на запад по черен път, който заобикаля рида на скалния обект пещерите. Що заобиколите рида, веднага завийте с черния път на юг и започнете изкачване по него по долината през иглолистна гора. След около 2км по този път ще стигнете разклонение. Хванете по дясната пътека. Тя подсича от северозапад масива на Църна Могила (1976м) и ще ви изведе за още километър до характерна поляна с разрушени постройки. От тук започва финалното изкачване към вр. Дунино куче. Имайте предвид, че пътеката нагоре в началото движи през добре изразено деренце, но през гората по-нагоре се губи лесно!
Ако я загубите, просто катерете по склона на запад, по линията на най-малко съпротивление. Веднага след като излезете от гората, склона е сравнително чист от клекове и изкачването до върха, дори рано през сезона, не представлява твърде голяма трудност.

За достигане на вр. Дунино Куче се преодоляват 1500м денивелация и 3-5ч, в зависимост от снежните условия.

МАРШРУТ

От връх Дунино куче се насочете по изразения, отначало разлат ръб на юг. Между Дунино куче и събирателната кота на ръбовете на Котешки чал (кота 2725м) ви предстои да преодолеете няколко лесни скални ръбчета около I+ категория. Последната от тези скали е най-дълга – около 15-20м.

Елена Янкова и Косьо Петков на Кота 2725 по време на траверс от з. Кончето към Дунино Куче. 01.03.2017г

Щом слезете от нея, следва снежен ръб, по който при трудности около 35-40° ще се изкачите до кота 2725.
От тук започват техническите трудности по ръба.

Елена Янкова и Косьо Петков по снежния ръб след кота 2725. Зад тях се вижда началото на по-технчните участъци по ръба. След характерната “куличка” с козирки вдясно започва най-тясната и опасна част от ръба.

В рамките на 100м, снежния ръб се стеснява все повече и повече, докато не се превърне в хоризонтален ръб от тесни скални зъбери. Ще движите по този хоризонтален, назъбен ръб в рамките на около 300м, като ще прикатервате и откатервате по 2-5м на всеки зъбер.

Косьо Петков прави кратко спускане от единия скален зъбер по ръба.

Осигуряването на този участък е възможно само на късо въже и около по-големи скални блокове. Преминаването се усложнява допълнително, ако траверсирате след скорошен снеговалеж.
Точно тук, по ръба често се образуват нестабилни козирки, надвесени през практически отвесните западни стени на рида, а по стръмните източни склонове е типично да се образуват снежни дъски, чиито trigger-зони се разполагат – по закона на Мърфи – неприятно близо до самия ръб. Преминаването в такива условия е много фин баланс между стъпване върху козирка или върху лавина…

Щом преодолеете зъберите, достигате отново до лесен, но тесен снежен ръб, който за около 100м ще ви изведе до 5-метрово скално стъпало (I+ / II-) и характерна премка. От тук ще започнете 100-метровото финално изкачване по снежен ръб и след това снежно поле с наклон до 40°, за да достигнете кота 2853 на главното мраморно било.

От тук ви остава единствено изборът дали да нощувате на заслон Кончето, или да слезете по един от описаните по-долу маршрути.

Бранислав Бранков по снежния ръб след трудния участък. На заден план се вижда оголения и тесен скален ръб, а далеч вдясно по ръба и над центъра на снимката – пирамидката на вр. Дунино куче.  Снимка: Косьо Петков

ОПАСНОСТИ ПО МАРШРУТА

  1. Лавинна опасност по всички подстъпи при нестабилни снежни условия
  2. Лавинна опасност – снежни дъски – по източните склонове непосредствено под ръба
  3. Лабилни камъни под тясната част на ръба
  4. Нестабилни снежни козирки, надвесени на запад, по най-тясната част на ръба

СЛИЗАНЕ

1. През заслон Кончето и по траверса вр. Баюви Дупки – вр. Разложки суходол – Суходолски превал ( PD ) и през Окаденски циркус към х. Яворов (около 3-6ч общо)

2. През вр. Бански Суходол, по ръба Кончето към вр. Кутело (може да се добави и вр. Вихрен и Ховйнати вр. – 5-6ч | PD) и през з. Казана към х. Вихрен или м. Шилигарника

3. Обратно по маршрута към м. Пещерите или х. Яворов

ОБЩ ПОГЛЕД НА МАРШРУТА (кликни снимката за висока резолюция)