Трудност: 750м | PD+ | III/IV-
Необходим инвентар: 2х30м въже или едно 60м въже; 2-3 примки, 2-3 средни френда, 3-4 дълги ленти (120-240см) за площадки и осигуровка около камъни
Време за преминаване: 3-5 часа

ПОДХОДИ

Изходен пункт: х. Безбог
От хижа Безбог се изкачва на юг през Безбожки превал и след това се следва маркираната (зелена) пътека за Попово езеро. Брега на езерото се обикаля от запад (дясно) и продължавате по зелената маркировка за х. Пирин. След изкачване на премката Демиркапийска порта (~30 мин от Попово ез.) тръгвате право на запад по рида като подсичате началните жандарми по тревни склонове от юг (ляво). Около 100м по-напред се качвате на ръба на Демиркапийски чуки и по него стигате до тревните склонове точно под върха. Тук има чудно място за бивак, стига човек да носи достатъчно вода със себе си.

Малко преди мястото за бивак

МАРШРУТ

Техническите трудности по ръба започват с 15-метров пасаж от нестабилна скала III категория. Той извежда до върха на Демиркапийска чука. Средно-голяма клема беше единствената осигуровка, която намерих, но може да се ползва и среден френд, а отгоре ръба поема ленти около камъни.

Самия ръб е наистина тесен, но преминаването е винаги лесно и приятно. Много прилича на върховия ръб на североизточния гребен на Злия зъб. Сравнително монолитни и тесни пасажи се редуват с участъци с нестабилни камъни.

След около 300-350м, в които се редуваха катерене, траверси на триене и откатервания от по 10-на метра, стигнахме премката между два големи жандарма по ръба. Рапелирахме 10 метра до премката и отидохме под следващото препятствие – 30 метров жандарм, който предлагаше интересно катерене. Отдясно изглеждаше надвесен и с лабилни камъни, затова избрах маршрут отляво, през система от винкели. Тук трудността беше около III – IV- категория, стъпванията бяха почти изцяло на триене, а осигуровка на практика липсваше за цялото въже. Единствената клема около 15-тия метър беше по-скоро психическа осигуровка и когато мадам я стигна, разбира се, от триенето на въжето, се беше извадила.

Тук разпънах цялата дължина на 30-метровото ни въже, дори малко не ни стигна и дамата трябваше да тръгне преди да съм стигнал площадката. За маршрута определено е подходящо 50 или 60м въже, особено ако се наложи слизане от този жандарм. На върха му има подходящи скални блокове за осигуровка и рапелна площадка. От тук към върха ръба продължава в типичния си стил – сбиртолък натрупани един връз друг лабилни камъни. Супер лесно катерене с невероятна панорама. Определено си струва! На стотина метра преди върха има още една премка и финален жандарм около 20 метра, който се изкачва по лесни скално-тревни пасажи отляво, а след него маршрута си е на практика ходене до вр. Кралев двор.