ВРЪХ ВИХРЕН – СЕВЕРНА СТЕНА
Тур “Камините”
Схема на тур “Камините” (кликни, за да изтеглиш във висока резолюция)
ПЪРВО ИЗКАЧВАНЕ: Адрей Тодоров и Пенка Михова през 1947г.
Необходим инвентар: 2 технични сечива, класически алпийски котки или монопоинт, двойни/близначни въжета с дължина поне 50м, 4-5 френдa до BD#3, комплект клеми, 4-5 клина, 10 примки, 3-4 дълги (120 – 180см) ленти
Най-подходящо време за изкачване и условия: През цялата зима, при условия с ниски температури и поне частично оформен фирн. През март и април, условията са типично добри. При недостатъчно количество добър сняг по маршрута, катеренето се превръща в техничен и зле-осигурен Dry tooling. Описанието тук е дадено за условията, както бяха през Март 2021 – тънък фирн на някои ключови пасажи и мек, неконсолидиран сняг в по-дълбоките камини и на пасажа в средата на пето въже.
ПОДХОД
Изходни пунктове: х. Вихрен; м. Шилигарника
Подход към този маршрут е разумно да се прави само и единствено при стабилни снежни условия, тъй като се преминава лавиноопасен терен през голяма част от времето.
Тръгвайки от х. Вихрен или м. Шилигарника, използваме асфалтовия път, за да достигнем мястото, където той се пресича с лавинния улей Метлата (събирателен за снега по източните склонове на Вихрен). Маршрутът до тук, и от двата изходни пункта минава под улеи, от които на самия асфалтов път се изсипват лавини. Понякога са колосални по размери и достигат чак до Бъндеришка река. Движението е препоръчително да се осъществява само при стабилни условия и в ранните часове на деня.
При тръгване от х. Вихрен, улея се достига за около 10-15 мин, а при тръгване от Шилигарника – за около 1 – 1:15ч.
Тръгваме да катерим към Джамджиеви скали през гората, непосредствено вдясно от улея Метлата и изкачваме нагоре по изразено ребро над лавиноопасния терен. Реброто на места е значително стръмно и налага лесни прикатервания тук-там. По него има 3 по-изразени връхчета. След третото от тях се достига тревен склон с ширина до 50м. При завишена лавинна опасност, този склон може да падне, повличайки движещите се по него в много опасен терен надолу – стръмни улеи и гори.
Движи се нагоре по слабо изразен ръб, в алпийско ляво на склона.
След около още 100-150м набрана денивелация се достигат първите изразени скалички по маршрута. Разумно е те да се заобиколят отляво и да се продължи покрай тях нагоре, докато не се достигне основата на Джамджиеви скали (1:00-1:20ч от началото на улея).
Заобикаляне отдясно поставя катерещите в опасност при подхлъзване да паднат в много опасен терен – 35-37-градусовия склон там завършва с 30-метрови скални прагове над стръмен улей, завършващ с гора.
Продължаването от тук по захода се препоръчва САМО И ЕДИНСТВЕНО при стабилни снежни условия!
Търси се началото на металното въже, фиксирано от север под Джамджиеви скали или се намира началото на пътеката, водеща от ръба към циркуса на Големия Казан. Подсичайки Джамджиеви скали от север, по пътеката или по въжето, достигаме за около 30 минути до заслон Казана.
От заслон Казана се насочваме право на юг. Движим по дясната част на Големия казан, заобикаляйки леко, почти по хоризонтал. По този начин не губим височина в казана и по-полегато и по-бързо достигаме осноавата на стената под дясната част на триъгълника.
МАРШРУТ
Започва от характерен и очевиден широк кулоар, който след около 15-20м завършва с широка камина, съвсем леко полягаща и водеща нагоре и наляво. Цялата линия следва очевидния и логичен път на най-малко съпротивление нагоре през стената, и е много трудно да се обърка. Отделните въжета представляват серия от полегнали (45-55°) каминки, редуващи се с въздушни вертикални прагоре. Характерни са слабо споените ронливи камъни в средната част на всички по-широки камини по тура. Трудността като цяло е около M3, с кратки пасажи около M4/M4+. На последното въже има 2-3 движения около М5-.
!!!
Да се има предвид – характерно за цялата стена е, че пасажите не са добре осигурени! Собствена осигуровка може да се поставя доста нарядко (през над 10-20 метра на места и със съмнителна надеждност), а наличните клинове са предимно много стари и често силно ръждясали!
!!!
Авторът, в края на първо въже.
Първо въже, 45м, 40-65°, М3
Около 15м се катери по стръмен снежен склон. Следва кратко, по-отвесно прагче, по което се достигат 2 клина на стената вляво. Продължава се нагоре камината, като осигуровка може да се поставя отдясно, през около 3-4 метра. След около 10м се излиза на площадчицата под следващия отвесен участък. Тук се прави осигуровка на 3 клина.
Много е възможно, ако никой не е катерил тура скоро, тези клинове да са заровени от снега!
Виктория Деянова в средата на първо въже.
Второ въже, 35-40м, 80°, М3-М4
Около 10-12м се катери нагоре по почти отвесен разлат винкел, при трудности около M3+/M4. При добри условия, на ключовите пасажи по винкела, се оформя хубав фирн по лявата му стена.
Началото на второ въже.
Следва полегнала камина и два прага по около 6-8 метра, разделени от полегнали площадки. Пасажите и тук представляват разлати винкели и се катерят предимно отляво. След изкачване на посления праг на около 5м над нас се вижда тясна и отвесна камина. Тук се траверсира 2м вляво, до монолитната стена и се прави площадка на болт.
Виктория Деянова в края на второ въже. Със стрелка е означен анкерния болт – правилното място за правене на площадка.
Трето въже, 30-35м, 45°, М4
Започва с преодоляване на тясната вертикална камина около M4. В началото на камината има 2 стари ръждиви клина (на горния е поставена широка избеляла лента).
След камината се изнасяме леко надясно и продължаваме за кратко по широка и разлата полегнала плоча, преди да влезем в следващия вертикален праг. Продоляваме го при трудности до М4-, излизаме на широк, полегнал кулоар и по него достигаме основата на отвесна, широка и ронлива камина. Площадка се прави тук, използвайки болт на лявата стена на камината.
Четвърто въже, ~35-40м, 85°, М3-М4
Продължава се нагоре по широката камина при трудности до около М3+/М4, до достигане на почти отвесен праг, който се преодолява диагонално нагоре и надясно. Прагът оформя нещо като изпъкнал ръб. Около 6-8м е, неосигурен и с наклонени навън стъпки и хватки. Има и лабилни камъни. След него, камината отново поляга и с около 8м въже се достига площадка с ръждиви клинове, забити вдясно от 2-метров праг.
Площадка може да се направи и тук, но е по-разумно да се изкачи скалния праг и да се направи площадка над него, на болт и нов клин (забит е в началото на март 2020г от автора).
Края на четвърто въже с късия праг под площадката на болт и клин.
Пето въже, 35-40м, 45° М5-
Над площадката, нагоре и наляво, камината става все по-тясна и по-надвесена. Маршрутът продължава не насам, а нагоре по дясната част на камината.
След около 5-6м се достига отвесен и ронлив пасаж от около 5-6м, с 2 доста стари ръждиви клина с халки.
Пасажът се преодолява отдясно, използвайки и леко надвесената монолитна стена. След последния клин се прехвърляме надясно по леко надвесената стена (М5-) и по оформилия се ръб/перваз над камината, с леко катерене по отцепени скални блокове (M2/M3, има 2 френда), за около 10м достигаме десния ръб на Триъгълника, прехврълящ ни към тур “Кулоара”. Точно след като се прехвърли ръба има здрав клин. До него вляво, в хоризонтална цепка, може да се постави още един клин и да се направи площадка за осигуряване.
От тук, при нужда може да се рапелира/откатери надолу по вариантите на тур “Кулоара” или да се продължи нагоре по него, до върха на триъгълника, при трудности до 50-55° или M2-.
Виктория Деянова по финалните снежни полета на “Кулоара”, след изкчване на “Камините”.
Слизане
1. Обратно по машрута, на рапели от един болт или много стари клинове.
2. САМО ПРИ СТАБИЛЕН СНЯГ! От връх Вихрен, през Кабата към х. Вихрен
5. От връх Вихрен – по маршрут “Северозападен ръб” към Премката и към заслон Казана.
ОПАСНОСТИ ПО МАРШРУТА
– възможна лавинна опасност и опасност от каменопади по средното и финални снежни полета на тур “Кулоара”
– лабилни камъни по широките камини на всички въжета и особено на последните 3. Пасажната финална камин, извеждаща към кулоара също е особено ронлива!
ACTION SECION, SKISHARKI, OUTSIDER Магазин и Pathfinder Outdoors