ВРЪХ ВИХРЕН – СЕВЕРНА СТЕНА
Тур “Народна Армия”
Това е, може би, един от най-красивите и струващи си изкачването маршрути по стената на Вихрен, и е любим на авторите. Катеренето е разнообразно и при добри условия може да комбинира пълния зимен спектър – започва с тесни, полегнали и почти отвесни фирнови кулоарчета, прдоължава с техничен и ангажиращ драйтулинг, траверс по снежно поле в сърцето на стената, и завършва с излизане по остър снежен ръб, на фона на невероятни пейзажи. Хубаво е първите 3-4 въжета да се направят по тъмно, за да може излизането от стената да е в рамките на светлата част на деня и със страхотна гледка!
Вярвайте ми, тя си струва!
Кликни на снимката, за да заредиш подробна схема на тура, във висока резолюция.
Необходим инвентар: 2 технични сечива, класически алпийски котки или монопоинт, двойни/близначни въжета с дължина 60м, 4-5 френдa до BD#3, комплект клеми, 4-5 клина, 10 примки, 4-5 дълги (120 – 240см) лентиНай-подходящо време за изкачване и условия: През цялата зима, при условия с ниски температури и поне частично оформен фирн. През март и април, условията са типично добри. При недостатъчно количество добър сняг по маршрута, катеренето се превръща в техничен и зле-осигурен Dry tooling.
ПОДХОД
Изходни пунктове: х. Вихрен; м. Шилигарника
Подход към този маршрут е разумно да се прави само и единствено при стабилни снежни условия, тъй като се преминава лавиноопасен терен през голяма част от времето.
Тръгвайки от х. Вихрен или м. Шилигарника, използваме асфалтовия път, за да достигнем мястото, където той се пресича с лавинния улей Метлата (събирателен за снега по източните склонове на Вихрен). Маршрутът до тук, и от двата изходни пункта минава под улеи, от които на самия асфалтов път се изсипват лавини. Понякога са колосални по размери и достигат чак до Бъндеришка река. Движението е препоръчително да се осъществява само при стабилни условия и в ранните часове на деня.
При тръгване от х. Вихрен, улея се достига за около 10-15 мин, а при тръгване от Шилигарника – за около 1 – 1:15ч.
Тръгваме да катерим към Джамджиеви скали през гората, непосредствено вдясно от улея Метлата и изкачваме нагоре по изразено ребро над лавиноопасния терен. Реброто на места е значително стръмно и налага лесни прикатервания тук-там. По него има 3 по-изразени връхчета. След третото от тях се достига тревен склон с ширина до 50м. При завишена лавинна опасност, този склон може да падне, повличайки движещите се по него в много опасен терен надолу – стръмни улеи и гори.
Движи се нагоре по слабо изразен ръб, в алпийско ляво на склона.
След около още 100-150м набрана денивелация се достигат първите изразени скалички по маршрута. Разумно е те да се заобиколят отляво и да се продължи покрай тях нагоре, докато не се достигне основата на Джамджиеви скали (1:00-1:20ч от началото на улея).
Заобикаляне отдясно поставя катерещите в опасност при подхлъзване да паднат в много опасен терен – 35-37-градусовия склон там завършва с 30-метрови скални прагове над стръмен улей, завършващ с гора.
Продължаването от тук по захода се препоръчва САМО И ЕДИНСТВЕНО при стабилни снежни условия!
Търси се началото на металното въже, фиксирано от север под Джамджиеви скали или се намира началото на пътеката, водеща от ръба към циркуса на Големия Казан. Подсичайки Джамджиеви скали от север, по пътеката или по въжето, достигаме за около 30 минути до заслон Казана.
От заслон Казана се насочваме право на юг. Движим по дясната част на Големия казан, заобикаляйки леко, почти по хоризонтал. По този начин не губим височина в казана и по-полегато и по-бързо достигаме осноавата на стената под дясната част на триъгълника.
МАРШРУТ
Началото на маршрута е по характерен тесен улей, преминаващ в камина. В основата има голям жълт триъгълен знак.
!!!
Да се има предвид – характерно за цялата стена е, че пасажите не са добре осигурени! Собствена осигуровка може да се поставя доста нарядко (през над 10-20 метра на места и със съмнителна надеждност), а наличните клинове са предимно много стари и често силно ръждясали!
!!!
Първо въже, 45м, М3/3+ или 55-60°
Рано през сезона (малко или почти без сняг по стената):
Първо въже започва с пасаж в началните 10-15 метра през тясна камина. В камината има площадка на два болта, поставени след 2016г. След това се продъжава нагоре и площадката се намира вдясно от вас, на края на снежно поле. Въжето е 45 метра до площадка с болт и клин. Болтът се намира под клина и може да е заровен в сняг.
Станислав Атанасов “Мечката” тръгва по първо въже в безснежни условия. 31.12.2016г
Късно през сезона (при добри фирнови условия): Цялото въже е полегнал фирн с наклон около 55-60°. Пасажът в началото може да е напълно заровен е да се е оформил малък бергшрунд в основата.
Второ въже, 40м, М3 или 60°
Въжето е сравнително лесно. Катеренето започва леко диагонално надясно през полегнал винкел-плоча, последван от широка камина, която извежда до началото на винкело-камина над площадката на трето въже. Площадката е от един болт.
Рано през сезона (малко или почти без сняг по стената): зле осигурени пасажи до М3
Късно през сезона (при добри фирнови условия): Цялото въже е полегнал фирн с наклон около 50-60° и спорадични движения около М3.
Трето въже и четвърто въже, 75-80м, М3+/М4, 45-80°
Продължава се нагоре по логичната камина, водеща през стената. С около 80м сравнително леко катерене и преодоляване на кратки пасажи около М3+/М4 (на праговете в камината), се достига площадка с болт и стар клин – отляво, точно над кратък пасаж, извеждащ на наклонена скална площадка). По въжето има един оставен клин, малко след началото.
Станислав Атанасов в началото на трето въже в безснежни условия, 31.12.2016
Рано през сезона (малко или почти без сняг по стената): зле осигурени пасажи до М4
Късно през сезона (при добри фирнови условия): Почти цялото въже е полегнало кулоарче – фриновано – с наклон около 45-80°. На по-отвесните прагове има кратки пасажо около М3+/М4. Осигуровката, в такива условия, се прави най-вече на ленти около камъни през над 10м разстояние.
При добри снежни условия, въжетата от първо до четвърто може да се изкатерят наведнъж, на френска свръзка за време около 1:30-2:00ч.
Виктория Деянова в края на четвърто въже при добри фирнови условия, март 2021
Пето въже, 40-50м, М4+, 65°
Струкурата на скалата тук все повече изглежда като споени един върху друг големи блокове. Трябва да се има предвид, че на 10-на метра над площадката пасажите са доста ронливи и дори при ниски температури има опасност от откъртване на големи камъни. Водачът на свръзката трябва да внимава изключително много! Всеки откъртен камък отива право в осигуряващия!
Скалата право нагоре изглежда почти надвесена, но логичната линия на преодоляване води нагоре и вляво по разлятата камина. Пасажни са траверсът наляво към камината, както и самата камина (около М4+, има няколко клина, 2-3 от които са по-нови – може би от сезон 2019/2020).
Станислав Атанасов “Мечката” по пасажната камина/винкел на пето въже.
Преодоляването на камината извежда на полегнала плоча с пасажи около М2/М3-, която късно през сезона е снежно поле, по което често има неконсолидиран сняг и рядко фирн.
От тук може да се продължи право нагоре и площадка може да се направи около издаден скален блок, на около 8-10м под вече отвесна и относително монолитна част на стената. Площадката вероятно ще е годна да задържи не много повече от падане на втория.
Това не е оригиналната линия на маршрута (тя продължава вдясно, веднага след излизането на плочата), но досега авторите не сме успявали да намерим площадката в средата на снежното поле в тази част на стената.
Виктория Деянова по снежното поле в края на пето въже.
Шесто въже, 40-50м, М2-М3, 55-60°
Прави се дълъг, почти хоризонтален траверс надясно по полегналата плоча/снежно поле.
Целта е да се стигне десния край на монолитно изглеждащите скали. Там се оформя “пробив” в стената – няколко полегнали камини извеждат покрай разлати скални ръбове и кулички.
Рано през сезона може да се използва площадка в десния край на плочата, на два болта без майони. Площадката се намира 4-5 вдясно и под характерна сива скална куличка, точно под монилитна, съвсем леко надвесена скала. Късно през сезона тази площадка е заровена от снeга. Ако не можете да я откриете, площадка може да се направи на здрави френдове, малко вляво от оригиналната.
Виктория Деянова в края на траверсното въже по снежното поле/полегнала плоча в средата на стената.Катеренето като цяло е леко, но в лоши снежни условия е доста несигурно. Възможни са спорадични осигуровки с ленти през скални блокове.
Седмо въже, 40-60м, М4, 60°
Преодоляват се леки пасажи (около М3-М4) отляво или отдясно на скалната кула, по избор. Камината отдясно на кулата се осигурява с две сравнително читави клеми.
Над кулата се излиза на полегнала плоча, която с катерене нагоре и надясно (М2-М3; два ръждиви клина) навлиза в много широка, полегнала камина.
Рано през сезона се ползва площадка на болт, в основата на камината, по лявата стена. Късно през сезона, тази площадка се заравя от много сняг. Ако не е възможно да бъде изровена, се продължава нагоре по камината още около 8-10м. Тук, в средата на камината, на характерен къс праг има два скални клина. Горният от двата е забит на 01.03.2021 от автора, долния е стар.
Осмо въже, 40-50м, М5, 50°
Това въже е техничния пасаж на маршрута. Тръгвайки нагоре, лек полегнал пасаж води до основата на “Тотковата камина” – отвесна и малко
над човешко тяло широка, та се преодолява с 1-2 френда или клеми, няколко стари клина и един нов клин в горната и част. Дълга е около 10м. За излизането от камината може да се ползват туфи, стига условията да позволяват.
След края на Тотковата камина се прави прехвърляне на дясно по полегнала плоча и с 2-3 метра катерене се излиза на площадка от два ръживи клина (във вертикална цепка в ъгъла на винкел), към които може да се допълни малка клема.
Виктория Деянова пристига на площадката след Тотковата Камина.
Девето въже, 50-55м, М4/4+, 50°
Девето въже е по-лесно от осмо, но е отново пасажно. От площадката се прави експонирано изнасяне надясно (3-4м, един стар ръждив клин) за навлизане в отвесна широка камина. Първите около 15-20 метра имат пасажи около М4 и не са твърде добре осигурени. Излизането от тази Камина води на полегнало снежно поле. Катеренето тук олеква значително.
По-рано през сезона, площадка може да се направи на клема и клин (няма оставени, носете си ваши!), сравнително близо до излизането от камината.
Има вариант и да се продължи нагоре, с едва забележима тенденция наляво, за достигане на големи, издадени скални блокове. Разпъва се почти цялата дължина на 60м въже и тук може да се направи площадка на френдове (виж снимката).
От площадката, с около 100м катерене по красив ръб и 45-градусов фирн, се достига върха на триъгълника и се продължава по Джамджиев ръб към Върха.
Слизане
1. Възможно е напускане на маршрута от средата му с рапели от болтове. След траверсното въже в средата на стената, напускане е възможно само нагоре.
2. САМО ПРИ СТАБИЛЕН СНЯГ! От връх Вихрен, през Кабата към х. Вихрен
5. От връх Вихрен – по маршрут “Северозападен ръб” към Премката и към заслон Казана.
ОПАСНОСТИ ПО МАРШРУТА
– възможна лавинна опасност по финалното снежно поле след девето въже
– лабилни камъни по пасажите на всички въжета и особено на последното.
1. Изкачване по маршрута на 31.12.2016г от Станислав Атанасов “Мечката” и Бранислав Бранков
2. Изкачване по маршрута на 01.03.2021г от Бранислав Бранков и Виктория Деянова.
ACTION SECION, SKISHARKI, OUTSIDER Магазин и Pathfinder Outdoors