Необходим инвентар: 2x30m или 60м въже, 4 дълги (120 – 180см) ленти за осигуровка през камъни, малък комплект клеми (средни), 3-4 средни френда.

Най-подходящо време за изкачване: края на май до края на ноември.

Време за преминаване: около 2-2:30ч

Това е от онези изкачвания, които са “скрити” точно пред очите на всички и рядко биват катерени.

Панорамата от ръба, заходите през едни от най-красивите долини на Пирин, както и въздушното преминаване, правят изкачването много запомнящо се. Финалните пасажи пък, са с гледка към почти всички високи алпийски върхове в Пирин, както и към красивото Тевно езеро.
Ръбът има типичната за лесни гранитни ръбове, на места лабилна структура, но за сметка на това, технически по-трудните пасажи са здрави и сравнително добре осигурени.
Категорията на трудност едва докосва IV+ и през цялото време ще бъдете леко ангажирани, но без да се натоварвате твърде много.
Това изкачване бих описал с точно три думи – дяволски добро забавление!
Много си струва, заради всеки един аспект от преживяването.

Основни изходни пунктове за изкачване по Каменишка кукла са са х. Гоце Делчев (достъпна с автомобил) и х. Безбог (достъпна със седалков лифт).
Подход може да бъде направен и от х. Демяница, а също така и от х. Беговица.
Най-близо до стената е заслон Тевно езеро.

1. х. Гоце Делчев / х. Безбог
След достигане на х. Безбог се изкачва безбожки превал и се следват маркираните пътеки до Попово езеро (жълта маркировка), а след това през Кралеви езера (синя маркировка) се изкачва Лява Краледворска порта и се достига з. Тевно езеро – около 3-4ч при добро темпо. От тук за още един час се достига основата на маршрута. Подхода се прави по пътеката през Белемето ( маркировка + пирамидки).

Щом застанете под основата на дясната част на стената, се отделете от пътеката право нагоре през камъните, като се целите в тревно-каменно поле точно под амфитеатралното крило на стената, заключено между отчетливия западен ръб и целевия ни – северозападен. Влизайки точно по средата между двата ръба, изкачваме по тревно-каменист кулоар нагоре и наляво, до достигане основата на северозападния ръб, откъдето започва катеренето.

Във финалната част на захода трбва да се снимава много за лабилни камъни!

2. х. Демяница
Следва се синята маркировка на юг през Демянишка долина до достигане на Мозговишка порта. От тук може да се мине по червената маркировка през з. Тевно езеро (по-дълъг вариант) или да се продължи по синята маркировка на юг към Беговишки превал. Щом достигнете по пътеката най-близката до основата на стената точка, се насочваме през каменистия склон право нагоре, към амфитеатралното СЗ крило на стената, заключено между западния и северозападния ръб. Около 3-3:30ч дотук, при добро темпо. (за остатъка от захода вж. вариант 1)

3. х. Беговица
От хижата се следва жълтата и синя маркировка, водеща през Беговишка долина към Беговишки превал. След достигане на превала се слиза от него на север, хваща се по зелената маркировка за Белеметски езера и в най-удобния момент се отклоняваме нагоре през камъните към амфитеатралното СЗ крило на стената. Около 2:30-3ч дотук. (за остатъка от захода вж. вариант 1)

След като се изкачи финалния кулоар на захода, тревно-каменните полета постепенно водят нагоре и наляво до сравнително изложена позиция, непосредствено над висок скален праг по северната стена на върха. От тук продължаваме към ръба, който все по-отчетливо очертава небето на изток от нас.

Началните пасажи са леки, от около II категория, но трябва да се внимава за големи лабилни камъни!

Скоро достигаме основата на почти отвесна, но все пак полегнала скална кула по ръба, по която се катери отдясно, по много слабо изразена и малка, винкелообразна форма. Около III+/IV- e, възможно е осигуряване с френдове.

След около 20-25м достигаме отново полегнала част на ръба. Осигуровка за втория може да бъде направена около камък.

Катерим нагоре по отчетливия и лесен за следване ръб, предимно на свободно въже, по пасажи не повече от II+.

Достигаме характерна широка и почти отвесна кула, висока около 10-12м. Тази кула изкачваме до средата и (ок. III), след което траверсираме по лявата и страна (може да се продължи и нагоре – IV+ – но камъните нагоре по кулата са доста лабилни), до достигане на II кат. каминка, по която се изкачваме до малка премка на ръба (осигуровка за втория около камък).

От премката катерим все нагоре по ръба при пасажи до III- кат., до достигане на тревно-каменно полегнало поле, което води към плоча с наклон около 50-55°. Катерим отляво през плочата за около 8-10м и достигаме винкел, образуван от плочата и огромен скален блок. По дясната стена на винкела има цепка за средни френдове, която минава по цялата му дължина. След още около 8м катерене по винкела (IV) достигаме тревна тераса под върховия ръб. Тук, в хоризонтална цепнатина вляво на тревата може да се направи осигуровка на френдове за втория.

Катеренето продължава нагоре към върховия ръб, първоначално по полегнали плочести пасажи, до достигане на голям отделен блок (има клема на 1.5-2м под блока). Прехвърляме се около отделения блок и заставаме под финалния пасаж. Той представлява серия от успоредни, почти вертикални цепнатини, образувани от големи блокове по ръба.

Някои от тях са лабилни и е нужно да се внимава много! Пасажа за излизане на ръба е около IV+ и е осигурен с френд. Щом излезем на въховия ръб, траверсираме по него към върха още около 6м и можем да направим площадка около камък. Общо около 25м от площадката.

От тук се продължава към върха, катерейки по лесен, но въздушен ръб с кратки прагове от максимум III- категория.

Пеша, по южните каменисти склонове на Каменишка кукла до Беговишки превал.

От там – към з. Тевно езеро или х. Беговица.

– лабилни камъни на най-лесните пасажи по цялата дължина на ръба

– лабилни камъни по най-техничния пасаж, за изкачване от СЗ ръб на общия върхов ръб.

– лабилни камъни по финалния кулоар на захода и тревно-каменното поле над него и непосредствено под основата на ръба.