ПОДХОД

Изходни пунктове: х. Вихрен; м. Шилигарника

Подход към този маршрут е разумно да се прави само и единствено при стабилни снежни условия, тъй като се преминава лавиноопасен терен през голяма част от времето.

Тръгвайки от х. Вихрен или м. Шилигарника, използваме асфалтовия път, за да достигнем мястото, където той се пресича с лавинния улей Метлата (събирателен за снега по източните склонове на Вихрен). Маршрутът до тук, и от двата изходни пункта минава под улеи, от които на самия асфалтов път се изсипват лавини. Понякога са колосални по размери и достигат чак до Бъндеришка река. Движението е препоръчително да се осъществява само при стабилни условия и в ранните часове на деня.

При тръгване от х. Вихрен, улея се достига за около 10-15 мин, а при тръгване от Шилигарника – за около 1 – 1:15ч.

Тръгваме да катерим към Джамджиеви скали през гората, непосредствено вдясно от улея Метлата и изкачваме нагоре по изразено ребро над лавиноопасния терен. Реброто на места е значително стръмно и налага лесни прикатервания тук-там. По него има 3 по-изразени връхчета. След третото от тях се достига тревен склон с ширина до 50м. При завишена лавинна опасност, този склон може да падне, повличайки движещите се по него в много опасен терен надолу – стръмни улеи и гори.

Движи се нагоре по слабо изразен ръб, в алпийско ляво на склона.

След около още 100-150м набрана денивелация се достигат първите изразени скалички по маршрута. Разумно е те да се заобиколят отляво и да се продължи покрай тях нагоре, докато не се достигне основата на Джамджиев ръб (1:30-2:00ч от началото на улея).

Заобикаляне отдясно поставя катерещите в опасност при подхлъзване да паднат в много опасен терен – 35-37-градусовия склон там завършва с 30-метрови скални прагове над стръмен улей, завършващ с гора.

МАРШРУТ

Джамджиев ръб може да бъде разделен условно на три пасажни участъка – техничен, страшен (опасен) и изтощителен – като най-големите трудности са в началото.
Първа част – Два изразени скални жандарма, предлагащи разнообразно катерене до II+ категория.
Средна част – дълъг, много тесен и много експониран скално-снежен ръб с трудно осигуряване.
Финална част – стръмни снежни полета, полегат скален ръб и финален фирнов ръб за достигане на върха.

Катеренето започва по самия ръб в дясната му част. По разлат и полегнала скално-снежна плоча (45°, 8-10м) се достига ръба и по камъни около II кат. с още 10-на метра катерене се изкачваме на гребена на първия жандарм. Тук, използвайки най-удобните скални прагчета, няколко метра под самия гребе, траверсираме наляво и надолу с цел да достигнем основата на широк и разлат винкел под втория жандарм.

Началото на маршрута по скално-снежно разлато кулоарче.

Нагоре следват около 250м по много тесен, експониран и трудно осигуяем скално-снежен ръб. На места може да се наложи осигуряване “на кантар”, позиционирайки хората в свръзката от двете страни на ръба. При добър сняг, някои пасажи могат да бъдат заобиколени отдясно, под самия ръб. Двата най-тесни и изложени на опасност от падане пасажи обаче, няма как да бъдат заобиколени.
НУЖНО Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПОВИШЕНО ВНИМАНИЕ В ТОЗИ УЧАСТЪК! ОСОБЕНО В ДНИ С УМЕРЕН КЪМ СИЛЕН ВЯТЪР! 

Постепенно, ръбът се разширява и не след дълго достигаме оголен, много широк скален ръб и заравняване. Средната пасажна част на Джамджиев ръб е приключила.
Тук можем да заобиколим скалите отляво по стръмно снежно поленце. Ще стигнем до съвем равен, широк скално-снежен ръб, от който се разкрива невероятно близка гледка към Триъгълника – по-трудната лява половина на Северната стена на Вихрен. Има отлична видимост към цялата дължина на вариантите на тур “Скалния Жлеб”, “Лхотце”, както и голяма част от турове “Народна Армия” и “Диретисимата”.

Продължаваме на юг по равния ръб и с кратко слизане от 4-5 метра достигаме малка премка. От тук започва финалната част на маршрута – Заобикаляйки скалните прагове по ръба отляво, достигаме широко снежно поле, достигащо наклон около 37-40°. По него се изкачваме нагоре към характерна широка скална “кула” – това е върха на Триъгълника на Северната стена. Придържаме се близо до ръба вдясно, но все пак на дистанция от него – тук ветровете често оформят големи козирки, надвесени на север! Щом достигнем върха на триъгълника (до него ни извежда широка полегнала и лесна каминка), завиваме наляво по оформения фирнов ръб и следвайки го, достигаме заравнението на върха. С още 100-на метра ходене на запад по равния върхов гребен достигаме и връхната кота на Вихрен, на 2914м. В този участък отново е редно да се внимава за големите козирки, които надвисват на север, над Фунията (С. стена), особено в края на зимния сезон.