ВИХРЕН – СЕВЕРЕН ГРЕБЕН

Дължина: 300m, от малка премка с кулоар, слизащ на изток, непосредствено под началото на ръба;
Необходим инвентар: 1 пикел, 60м въже (ако планирате да изграждате площадки), 3-4 френда среден размер, 3-4 средни и големи клеми, 6 примки по 60см, 3-4 дълги (120 – 240см) ленти за осигуровка през камъни; 2-3 скални клина няма да са излишни
Най-подходящо време за изкачване: края на март до края на април; в определени случаи и до средата на май, стига скалите в долната част на ръба да са покрити или добре замръзнали
УСЛОВИЯ
Проблемите на този маршрут и причините за високата му категория (AD-), предвид терена, който предлага, са силно нестабилната структура на мраморните скали по него и почти несъществуващите възможности за изграждане на надеждна осигуровка. Също така и големия потенциал за опасни падания с твърде сериозни последствия наляво, във Фунията (дясната част на северната стена на Вихрен) или надясно, по стръмните снежни склонове – особено в средната и най-тясна част на ръба. Освен това, връщане назад по маршрута е възможно само с откатерване. Потенциални рапелни площадки биха били, най-малкото, съмнителни и ненадеждни.
При абсолютно перфектни условия, техническата и обективна трудност на маршрута може да се възприеме от катерещите и като ниска – около PD+.
Този маршрут не изисква високи технически умения, но затова пък, много добра преценка за условията и не търпи никакви грешки.
Основният определящ фактор за безопасността на преминаването е качеството на снежната покривка.
Преминавания са възможни от края на ноември, но поне до края на Януари снегът по ръба често представлява тънка кора (до 4-5см) върху неконсолидирана снежна захар, която има слаба връзка със скалата отдолу. В тези условия употребата на снежни осигурителни точки не е възможна. Катеренето е възможно, но се превръща в лесно, но опасно микстово, в което не виждате върху какво стъпвате и са възможни подхлъзвания по плочи с потенциал за много сериозни последствия. Другият проблем, толкова рано през сезона, идва от липсата на добра спойка между камъните. Температурите през деня са сравнително високи и дори под снега, скалата не е споена добре. Възможни са падания на водача, или инциденти с втория в свръзката, предизвикани от ронливи камъни на неочаквани места.
В редки случаи, през януари, се среща фирнован сняг в слабо изразените кулоарчета вдясно под средната третина на ръба (отбелязани на схемата с пунктир). По тях може да бъде избегната средната и най-опасна част на ръба.
Оптимални условия за изкачване има в края на Март и през целия Април, предимно през нощта и в ранните часове на деня. По това време на годината снегът се фирнова добре, а скалните участъци (най-често) са добре покрити. Това прави преминаванията по-бързи и технически по-лесни. Трябва да се има предвид, че в този период, в средата на деня, качеството на снега ще падне значително, увеличавайки, по този начин, опасността по маршрута.
При благоприятни условия, маршрутът може да бъде преминат относително безопасно и в първите 10-на дни на месец Май.
Изходен пункт: х. Вихрен, м. Шилигарника
Подход към този маршрут е разумно да се прави само и единствено при стабилни снежни условия, тъй като се преминава лавиноопасен терен през голяма част от времето.
Тръгвайки от х. Вихрен или м. Шилигарника, използваме асфалтовия път, за да достигнем мястото, където той се пресича с лавинния улей Метлата (събирателен за снега по източните склонове на Вихрен). Маршрутът до тук, и от двата изходни пункта минава под улеи, от които на самия асфалтов път се изсипват лавини, които понякога са колосални по размери и достигат чак до Бъндеришка река. Движението е препоръчително да се осъществява само при стабилни условия и в ранните часове на деня.
При тръгване от х. Вихрен, улея се достига за около 10-15 мин, а при тръгване от Шилигарника – за около 1 – 1:15ч.
Тръгваме да катерим към Джамджиеви скали през гората, непосредствено вдясно от улея Метлата и изкачваме нагоре по изразено ребро над лавиноопасния терен. Реброто на места е значително стръмно и налага лесни прикатервания тук-там. По него има 3 по-изразени връхчета. След третото от тях се достига тревен склон с ширина до 50м. При завишена лавинна опасност, този склон може да падне, повличайки движещите се по него в много опасен терен надолу – стръмни улеи и гори.
Движи се нагоре по слабо изразен ръб, в алпийско ляво на склона.
След около още 100-150м набрана денивелация се достигат първите изразени скалички по маршрута. Разумно е те да се заобиколят отляво и да се продължи покрай тях нагоре, докато не се достигне основата на Джамджиеви скали (1:00-1:20ч от началото на улея).
Заобикаляне отдясно поставя катерещите в опасност при подхлъзване да паднат в много опасен терен – 35-37-градусовия склон там завършва с 30-метрови скални прагове над стръмен улей, завършващ с гора.
Продължаването от тук по захода се препоръчва САМО И ЕДИНСТВЕНО при стабилни снежни условия!
Търси се началото на металното въже, фиксирано от север под Джамджиеви скали или се намира началото на пътеката, водеща от ръба към циркуса на Големия Казан. Подсичайки Джамджиеви скали по пътеката или по въжето, достигаме за около 30 минути до заслон Казана, от където продължаваме на запад по лятната пътека за премката между Вихрен и Кутело. След като изкачим стръмен (до 35-40°) склон в основата на Кутело, траверсираме над скалния венец, спускащ се от дясната част на северната стена на Вихрен и се насочваме по него право към стената. За около 30 минути, от Казана, достигаме малка премка в основата на ръба, опасващ стената от алпийско дясно. От премката надолу започва тесен кулоар с наклон до 45-50°. Това място е началото на маршрута.
Само при много стабилни снежни условия, то може да бъде достигнато и чрез изкачване на тесния кулоар под премката, като той се достига през циркуса на Казана.
Вариант 2 – след траверс през Кончето и връхните коти на Кутело, се спускаме към премката между него и Вихрен и слизаме до началото на маршрута по снежните склонове, водещи към Казана.
ОПАСНОСТИ ПО МАРШРУТА
– потенциална лавинна опасност по целия заход към началото
– лабилни камъни по целия ръб
– лавинна опасност по голяма част от маршрутите за слизане
МАРШРУТ
Започвайки от премката в основата на ръба, за около 70м по 45° снежен склон се достига основата на малък 12-метров скален жандарм. Изкачва се по него – кат. II+ – като в зависимост от условията са възможни варианти отляво или централно нагоре. След като изкачим скалите, сме в основата на средната – най-интересна и най-опасна – част на ръба.
За около 150-170м ръбът става все по-тесен и въздушен, и поддържа наклон от около 45°.
Изискват се деликатни, технични стъпвания с котките и добър толеранс за височини, за да бъде преминат бързо и безопасно. Поради липсата на достатъчно надеждна междинна осигуровка, често се налага едновременно катерене без междинни точки.

!!! Паданията са абсолютно недопустими !!!
След изкачване над този скален блок, оставащите около 80м до върха постепенно налекват до 30°, а излизането на връхната кота е, на практика, хоризонтално.
Варианти
При наличие на достатъчно стабилни снежни условия, средната част на ръба може да бъде заобиколена през слабо изразени кулоарчета на около 6-10м вдясно.
ВРЪЩАНЕ
! ! – Откатерването по маршрута е силно непрепоръчително – ! !
1. По северозападния ръб на Вихрен (F+/PD-) до премката, към Казана и обратно по подхода.
2. По Джамджиев ръб (PD+)
3. По южния склон на вихрен, през Хвойнати връх и Муратово ез.
4. По южния склон на Вихрен, през Кабата и по лятната пътека за х. Вихрен – САМО ПРИ СТАБИЛНИ СНЕЖНИ УСЛОВИЯ!