ТРУДНОСТ: 1400м | AD | 45-50° | М3+Необходим инвентар: 1 пикел, 50м въже, 3-4 дълги ленти, 2-3 френда среден размер

Най-подходящо време за изкачване: Януари – Април

ПОДХОД

Изходни пунктове: х. Вихрен; м. Шилигарника

Подход към този маршрут е разумно да се прави само и единствено при стабилни снежни условия, тъй като се преминава лавиноопасен терен през голяма част от времето.

Тръгвайки от х. Вихрен или м. Шилигарника, използваме асфалтовия път, за да достигнем мястото, където той се пресича с лавинния улей Метлата (събирателен за снега по източните склонове на Вихрен). Маршрутът до тук, и от двата изходни пункта минава под улеи, от които на самия асфалтов път се изсипват лавини. Понякога са колосални по размери и достигат чак до Бъндеришка река. Движението е препоръчително да се осъществява само при стабилни условия и в ранните часове на деня.

При тръгване от х. Вихрен, улея се достига за около 10-15 мин, а при тръгване от Шилигарника – за около 1 – 1:15ч.

Тръгваме да катерим към Джамджиеви скали през гората, непосредствено вдясно от улея Метлата и изкачваме нагоре по изразено ребро над лавиноопасния терен. Реброто на места е значително стръмно и налага лесни прикатервания тук-там. По него има 3 по-изразени връхчета. След третото от тях се достига тревен склон с ширина до 50м. При завишена лавинна опасност, този склон може да падне, повличайки движещите се по него в много опасен терен надолу – стръмни улеи и гори.

Движи се нагоре по слабо изразен ръб, в алпийско ляво на склона.

След около още 100-150м набрана денивелация се достигат първите изразени скалички по маршрута. Разумно е те да се заобиколят отляво и да се продължи покрай тях нагоре, докато не се достигне основата на Джамджиеви скали (1:00-1:20ч от началото на улея).

Заобикаляне отдясно поставя катерещите в опасност при подхлъзване да паднат в много опасен терен – 35-37-градусовия склон там завършва с 30-метрови скални прагове над стръмен улей, завършващ с гора.

Продължаването от тук по захода се препоръчва САМО И ЕДИНСТВЕНО при стабилни снежни условия!

Търси се началото на металното въже, фиксирано от север под Джамджиеви скали или се намира началото на пътеката, водеща от ръба към циркуса на Големия Казан. Подсичайки Джамджиеви скали от север, по пътеката или по въжето, достигаме за около 30 минути до заслон Казана.

Продължаваме по маршрут “Източен ръб” на вр. Кутело

От заслон Казана тръгваме на север, и заобикаляме характерен скален венец отляво. По стръмен снежен склон (опасност от лавини в нестабилни условия! ) се изкачваме до разлатия източен ръб на вр. Кутело 1 и го следваме до самия връх. По ръба се оформят козирки и навевки на север, особено в най-високата му част и е редно да се движим с повишено внимание в този участък.

МАРШРУТ

От върховата кота на Кутело 1 започваме спускане по северния ръб на върха към премка в основата на южния ръб на Църномогилски чал.

Ръбът е сравнително стръмен и изграден от лабилни камъни. Спускайки надолу, на места с леки и кратки откатервания, заобикаляме големите скални прагове в долната част на ръба от скиорско ляво, по 12м склон до 45-50°.

След това, минавайки под големия скален праг, се налага да бъде пресечена снежна навявка с наклон около 35-40° и СИ изложение, за да достигнем ръба, водещ към Църна Могила.

!!!

Спускането по този ръб ОБЕЗАТЕЛНО трябва да става само при много стабилни снежни условия! На няколко места се пресича лавиноопасен терен.

!!!

Следвайки острия и красив ръб на север, и преодолявайки 2 малки скални жандарма, достигаме основата на стената на Църна Могила.

В основата и заобикаляме 30-на метра на алпийско ляво, за да стигнем под широк винкел до западния ръб на стената.

Следващите 30м са пасажа на изкачването.

Първите около 8-9м по винкела са около M2+, след което се достига клин, забит под средно широка цепка, в която могат да бъдат поставени френдове. Тук е и най-трудното катерене – M3+.

От клина се катери още около 6м право нагоре или с изнасяне надясно към ръба, за да се достигне площадка на 3 клина, на 2м вляво от ръба.

Продължавайки още 15м по лесен терен (М1-М2) по ръба достигаме края на стената. Един метър преди края, на ръба има поставен клин, на който може да се организира площадка при нужда. Той може и да е заровен от снега.

От края на стената, следваме на север тесния и на места каменист, но лесен ръб до самия връх на Църна Могила.